Има три основни причини, поради които хората се погребват в гробове на приблизително еднаква дълбочина – около два метра.

Защита срещу оскверняване

Както обясняват собствениците на ритуални предприятия, ако гробът е леко покрит с пръст отгоре, погребението може да стане лесна плячка за птиците-чистачи, бездомните кучета или дивите животни. Затова два метра е достатъчна дълбочина, за да се предпази тялото от оскверняване.

Природни фактори

Ако е невъзможно тялото да бъде погребано плитко заради животните, то погребването на по-дълбоко от 3-4 метра е забранено заради подпочвените води. Те могат да ерозират почвата и гробът или ще се свлече, или ковчегът може да бъде избутан на повърхността на земята. Разтопените води също са опасни. Ако гробът е на малка дълбочина, той може да бъде отнесен от водните течения, например в река.

Санитарна защита
При разлагането на тялото се отделят вредни химикали, които могат да замърсят почвата и подпочвените води и по този начин да станат източник на разпространение на различни инфекции и бактерии.

Откъде идва традицията да се копаят гробове на два метра дълбочина?

Смята се, че тези стандарти са установени за първи път в Англия през XVII век. През този период (1665-1666 г.) в страната върлува бубонна чума, която отнема живота, според различни оценки, на около 100 хил. души.
„Черната смърт“ се разпространява бързо. Затова от мъртвите се страхували толкова, колкото и от живите. Заразените тела били не само изгаряни, но и заравяни в земята. За да бъдат погребани по-дълбоко, кметът на Лондон наредил гробовете да бъдат изкопани на дълбочина най-малко шест фута („six feet under“, което се превежда като „шест фута надолу“ или „шест фута дълбоко“). Преведено в съвременната метрична система, шест фута е 1,83 метра, т.е. около два метра. Впоследствие британският опит се разпространява в цяла Европа.